Карибите също „плачат“

Карибите също „плачат“

Представете си само…… Удивителни бели пясъчни плажове, тюркоазени води, плуване сред гигантски костенурки, пътешествия с яхти, спиращи дъха гледки и абсолютно очарователни тропически гори, наслаждавайки се на тропическа храна и кокосови орехи … Абсолютно невероятно време … Нашата перфектна почивка! Това са Карибите !!!

2.JPGP2120797.JPG

Това е най-популярната мечтана дестинация, която се появява в нашия ум, когато си представяме този невероятен рай на Земята. Но ако всъщност отидете там, можете да видите и да се почувствате съвсем различни емоции, ако имате възможност да видите през целия този търговски образ на Карибските острови.

Разбира се, можете да отидете в големите градове или курорти и ще бъдете погълнати от блясъка им или абсолютно вдъхновени от спиращите дъха гледки, които можете да видите. Но ако искате да видите острова през очите на неговите жители или да усетите и научете повече за техния живот, можете да „погледнете“ дълбоко в душите на народа на Карибите. Там ще видити  много повече истини ….

Наследството на робите

Всички народи на Карибите са наследниците на робите, дошли от Африка и на всеки остров, все още можете да видите множество скулптури, които отбелязат края на робството и счупването на вериги, които са превърнали всички жители в призраци на захарната тръстика. Ако просто започнем да четем историята им, ще бъдем изненадани какъв всъщност е бил животът там. Островите са преди всичко известени като британската и френската Западна Инди, които датират от 1612-1664. Първото английско заселване на тези острови е било в резултат от корабокрушение. Бедстващи пасажери от английски кораб, разбит по пътя си към Вирджиния през 1609 г., са намерили безопасен подслон на Бермудските острови. Три десетилетия по-късно, религиозни противоречия в общността на островите, е подтикнало част от народа да потърси друго място за живеене в близост. Така през 1648 г. те се заселват на Бахамите – верига от необитаеми острови, образуващи бреговете на Северите Кариби днес. Карибите са и едно от първите завоювани територии на Колумб, който акустира за първи път на тях през 1492 г. В продължение на половин век испанците са изпратили местните жители (около 40 000 аравайски индианци), да работят в мините на Хаити. Същевременно източната част на Карибите остават незабелязани от испанците, освен в няколко случайни нападения в търсене на роби. Британците са първите, които придобиват ценни територии в този регион. Те създават селища в Сейнт Китис (1623), Барбадос (1627) и Антигуа, Невис и Монсерат (1636). Французите окупират част от Сейнт Китис (1627 г.), Доминика (1632), Мартиника и Гваделупа (1635 г.). По-късно през 17-и век Испания е загубива две големи части от Централните Кариби от своите европейски врагове. Англичаните завладяват Ямайка през 1655 г., а през 1664 г. французите завземат западната половина на Хаити – регион, който е под името Испаньола.

P2120729.JPG

Първите испански конквистадори на Карибите, които акустират през 16 век, са се надявали преди всичко да станат богати чрез намиране на злато. Коренните жители на островите са били принудени да работят като роби в мините. По-късно осъзнават, че залежите на злато са изчерпани. Жителите на испанските Западни Инди оцеляват само, защото са впрегнати да вземат съществена роля като част от по-широката икономика на Испанска Америка. Островите заемат существена роля като стават основен пост-разпределителница за флотите, доставящи стоки от Испания и връщайки в Испания богатствата на Мексико и Перу.

P2120738.JPG

За разлика от тях, англичаните и французите, които се заселват на островите в Източните Кариби, започват да разчитат на селското стопанство. Първоначално те започват да отглеждат тютюн в малки стопанства, но много скоро след това осъзнават, че най-печелившият продукт е захарта, отглеждана на големи територии и култивирана от робския труд на местните. По това време местните жители на Западните Инди са били почти унищожени от комбинация от европейски болести и физическа експлоатация. Именно затова собствениците на насажденията започват да разчитат вместо това на роби от Африка.

P2120800.JPG

Първите роби са внесени предимно от холандците, които доставят роби от португалските роби в Западна Африка, но по-късно търговията е доминирана от англичаните като Ямайка се превръща в основенпазар на роби в региона.

Значението на карибите за европейските конквистадори

Икономическото значение на островите за Испания, Франция и Великобритания е основната причина Карибите да се превърнат в една от редовните сцени за войни в Европа. По-малките острови често са променяли господарите си между Франция и Великобритания през 18 век.

P2100115.JPG

От икономическа гледна точка търсенето на роби за отглеждане на захарна тръстика и други култури на Карибите е причини за това, което става известно като „триъгълна търговия“. Корабите, напускащи Европа, за първи път започват да спират в Африка, където търгуват с оръжия, боеприпаси, метали, алкохол и плат като в замяна получават пленници, заловени във войни или нападения. След това пътуват до Америка, където робите се заменят за захар, ром, сол и други островни продукти. Така корабите се връщат вкъщи, натоварени с продукти, популярни сред европейските граждани, и са готови отново да започнат пътуването си. Това е бруталната истина, но това е начинът, по който Европа действително се отнася към тези места от самото начало. Около 8-15 милиона африканци са достигнали Северна и Южна Америка от 16-то до 19-то столетие и само най-младите и здрави хора са били хващани за това, което е наречено трансатлантическо преминаване на „триъгълната търговия“. Отчасти, защото те са стрували повече в Америка и частично, защото те са имали най-голяма вероятност да достигнат до местоназначението си живи. Условията на борда на кораба са били ужасни. Слабите са били натъпкани в корпуса, свързани един с друг, за да се спрат бунтовете. Обикновено един на пет пътник не оцелява по пътя. Когато един от поробените хора е поразен от дизентерия или едра шарка, те са хвърлени от борда. Тези, които оцеляват в средния проход, са били подлагани на повече злоупотреби, докато са работиле на насажденията. Семействата са били разделяни и на африканците не им е било позволено да се научат да четат или пишат. Африкански мъже, жени и деца са принудени да работят за изключително малко количество ядене или пиене.

P2120914.JPG

Днес някои от островите все още са част от холандска и френска територия като St. Marteen / St. Martin, която е разделена между двете страни или Британските Вирджински острови, и дори можете да почувствате американското влияние в Американските Вирджински острови и други. Най-важното производство на Карибските острови обаче е карибският ром и първокласните пури с фин карибски тютюн.

Разбира се, туризмът е един от най-големите икономически фактори на Карибите, като повече от 25 милиона посетители годишно допринасят с около 49 милиарда долара. Ето защо регионът е приет за „най-зависимият от туризма регион в света“. Има фантастични, луксозни и скъпи курорти или хотели със скъпи развлечения, които са предлагани на туристите, но това все още не означава, че хората от Карибите действително са богати. Можете да видите лесно дори и днес, че животът на Карибските острови е един живот на противоречия. От една страна, можете да видите тези невероятни курорти, които всеки в света мечтае да посети, но от друга страна, лесно можете да видите действителното нещастие, в което жителите на тези острови живеят. Например, ако пътувате с автомобил от фантастичната част на Антигуа – Английското пристанище (Enlish Harbour) на югоизточното крайбрежие, което е известно с най-защитения си залив по време на силни бури до Свети Йоан, който е от другата страна на острова, можете да видите невероятната разлика. Днес Английското пристанище и съседното село Фалмут са международноизвестни като център за яхтинг и плаване, а в Свети Йоан е пристанището за всички луксозни круизни кораби, които акустират в Антигуа, но селото наоколо наистина е наистина на ръба на мизерията. Това е и вероятния парадокс. Бедността обзема по-голямата част от живота на хората на този тропически остров. По време на пътуването бяхме наели наистина луксозен таксиметров автомобил.  Шофьорът беше с разкъсани джинси, но не беше така, заради най-високият връх на модната в съвременната западна цивилизация, а защото бе доказателство за доста труден живот на тези острови. Докато пътувахме из острова имахме възможност да срещнем почти цялото семейство на шофьора, дори чичото и децата. След разговори с тях стана ясно, че това да чакат луксозните кораби няколко пъти в годинита, е основното занимание на тези хора, които хранят семействата си с тези средства цяла година.

 

P2100114.JPG

….. следва продължение

 

ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ ТУК

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *